Конструкция на автомобила
1.1 Общо устройство на автомобила
Автомобилът се състои от три основни части: двигател, шаси и каросерия.Двигателят е източникът на енергията, с която се задвижва автомобилът.В каросерията се разполагат товарите и пътниците.Шасито е съвкупност от всички агрегати и възли на автомобила, с изключение на двигателя и каросерията. Състои се от силово предаване (трансмисия), ходова част и органи за управление. Това определение идва от руската терминология. На български език с "шаси" се означава рамата. Това е скелетът на автомобила, на който са закрепени всички възли и уредби.
1.2 Двигател
1.2.1. Принцип на работа на двигателя.
За автомобилите се използуват предимно двигатели с вътрешно горене. Все още в експериментален период е използуването на електродвигатели, които се задвижват от акумулаторни батерии. За сега електродвигателите се използуват за трамваите и тролейбусите, които се захранват с електричество от контактна мрежа, опъната по трасето им, а електродвигатели, задвижвани от акумулаторни батерии се използуват за вътрешнозаводски транспорт.
1 РЕЗЕРВОАР ЗА ГОРИВО
2 ГОРИВНА ПОМПА
3 КАРБУРАТОР
4 ВЪЗДУШЕН ФИЛТЪР
5 СМУКАТЕЛНИ ТРЪБИ
А ГЕНЕРАТОР
Б РЕЛЕ-РЕГУЛАТОР
В АКУМУЛАТОР
Г КОНТАКТЕН КЛЮЧ
Д БОБИНА ВИСОКО
Е РАЗПРЕДЕЛИТЕЛ НА ЗАПАЛВАНЕТО
Ж ЗАПАЛИТЕЛНИ СВЕЩИ 3 СТАРТЕР
Според вида на използваното гориво двигателите с вътрешно горене се делят на две основни групи: бензинови и дизелови. Бензиновите двигатели работят с леки горива: бензин, пропан-бутан, метан, а вероятно в близко бъдеще и водород. Дизеловите двигатели работят с по-тежките фракции на земното масло (дизелово гориво). Основната разлика между двата двигатели е, че при бензиновите двигатели горивната смес се запалва от електрическа искра, а при дизеловите горивото се впръсква в цилиндъра, запълнен със сгъстен и силно нагрят въздух, където се самозапалва. За работата на бензиновия двигател са необходими три елемента:
1. гориво
2. въздух
3. електричество
Горивото се съхранява в резервоар, откъдето горивната помпа го подава към карбуратора. Въздухът постъпва през въздушния филтър.В карбуратора се извършва смесване на горивото с въздуха - образува се горивната смес. Горивната смес постъпва в цилиндрите на двигателя, където се сгъстява. От акумулатора се подава ток с ниско напрежение - най-често 12 волта. В бобината той се трансформира в ток с високо напрежение: 18 -20 000 волта, който се подава на свещите. Между електродите на свещта прескача искра, която запалва сгъстената горивна смес. При изгарянето на сместа налягането в цилиндрите се повишава, в резултат на което буталото се придвижва надолу и завърта коляновия вал. За да се осъществят тези процеси е необходимо първоначално завъртане на коляновия вал на двигателя. Това става чрез стартера (електромотора), който използва ток от акумулатора. Изразходваната ел. енергия от акумулатора трябва постоянно да се възстановява. Това се извършва от динамото (генератора). Един пълен цикъл на описания процес се извършва за четири такта (четири хода на буталото), откъдето е и наименованието ЧЕТИРИ-ТАКТОВ ДВИГАТЕЛ. Макар и рядко, все още съществуват ДВУТАКТОВИ ДВИГАТЕЛИ, които, поради лошите им екологични показатели са на отмиране. В четиритактовия двигател се извършват следните процеси:
Първи такт -всмукване. Буталото слиза надолу и всмуква горивна смес през всмукателния клапан, който е свързан с карбуратора.
Втори такт -сгъстяване.Буталото се изкачва нагоре и сгъстява горивната смес. Клапаните са затворени.
Трети такт -разшерение.Запалителната свещ подава искра, която възпламенява сгъстената горивна смес. Полученото високо налягане изтласква буталото надолу.
Четвърти такт - изпускане. Буталото се изкачва нагоре и изтласква изгорелите газове навън от цилиндъра през отворения изпускателен клапан.
1.2.2.Мазане на двигателя.
Частите на двигателя са изработени от метал. Не може да има съвместна работа на метални части при високи температури и налягания, ако няма добро смазване. Мазането се извършва от висококачествено масло, което се подава под налягане от помпа към триещите се части. Освен мазане на частите, маслото извършва и тяхното охлаждане.За нормалната работа на мазител-ната система се следи по специална лампа или манометър, разположени на арматурното табло. При включване на контактния ключ тази лампа светва с червен цвят. След като двигателят заработи нормално тя трябва да загасне. Ако това не стане двигателят трябва незабавно да се загаси и да се търси причината - най-често липса на масло.
1.2.3.Охлаждане на двигателя.
При работата на двигателя се отделя много топлина, затова е необходимо той да се охлажда.
3. Вентилатор 4. Водна помпа
Водата във водната риза отнема топлината от най-нагретите детайли, водната помпа прекарва нагрятата вода през радиатора, където тя се охлажда от преминаващия въздух, който се засмуква от вентилаторната перка. Вместо вода в съвременните автомобили се използват специални незамръзващи течности - антифризи.
1.3 Силово предаване
1 - съединител 2 - предавателна кутия 3 - карданно предаване
4 - главно предаване 5 - диференциал 6 -полувалове
1.3.1. Общо устройство на силовото предаване.
Силовото предаване служи да предаде въртеливото движение от двигателя до двигателните колела. При класическата схема за разположение на силовото предаване, двигателят е разположен отпред в автомобила (предно пазположение), а двигателните колела отзад (задно предаване). В този случай силовото предаване се състои от съединител (1), предавателна кутия (2),карданно предаване (3), главно предаване (4), диференциал (5) и полувалове (6). Все повече съвременни автомобили имат предно разположен двигател и предни двигателни колела. Това опростява конструкцията, защото няма нужда от карданен вал и съответно от място за него в купето.
1.3.2. Съединител
Съединителят осъществява подвижна връзка между двигателя и предавателната кутия.
1. При натискане на педала на съединителя единият от дисковете се отделя и се прекъсва предаването на движението от двигателя към предавателната кутия.
2. При отпускане на педала пружината връща диска и го притиска към другия диск, при което той започва да се върти.
3. При пълно отпускане на педала на съединителя двата диска са напълно притиснати и се въртят заедно, като въртенето на коляновия вал се предава на предавателната (скоростната) кутия.
Временното прекъсване на връзката е необходимо за превключване на предавките в предавателната (скоростната) кутия и особено за плавното първоначално потегляне на автомобила.
1.3.3. Предавателна кутия
Предавателната кутия дава възможност да се изменя теглителна-та сила и скоростта на въртене на двигателните колела при постоянна мощност на двигателя. Това става чрез включване на различни двойки зъбни колела в предавателната кутия (по подобие на скоростите на велосипеда). Чрез предавателната кутия се осъ ществява и движението назад, а така също и за продължително разделяна на двигателя от двигателните колела (двигателят работи, съединителят е включен, а двигателните колела не се движат).
1.3.4. Карданно предаване
Карданното предаване предава движението от предавателната кутия на главното предаване. Повечето съвременни автомобили са с предно предаване и там отсъства точно този вид карданен вал.
1.3.5. Главно предаване
Главното предаване има за задача да намали оборотите на въртене на карданния вал и да предаде движението под прав ъгъл на полува-ловете, които задвижват двигателните колела. Състои се от една двойка конусни зъбни колела.
1.3.6. Диференциал
Диференциалът е механизъм, които позволява двете двигателни колела да се въртят с различни обороти при движение в завой или при неравности по пътя.
1.4 Ходова част
Ходовата част на автомобила поддържа агрегатите, възлите и частите на силовото предаване . Ходовата част се състои от преден и заден мост, окачване (ресьори, пру-жини,амортисьори, стабилизатори), колела и гуми.
При леките автомобили всички агрегати са прикачени към долната част на купето (каросерията), което изпълнява ролята на рама ("носеща каросерия"). Отделна рама имат товарните автомобили и автобусите.
1.5 Спирачна уредба
Обикновено се свръзват с един тръбопровод предно ляво и задно дясно колело и с друг тръбопровод предно дясно и задно ляво колело. При някои автомобили с отделен тръбопровод са свързани предните, а с друг задните колела. За по-ефективно спиране спирачната сила се усилва от вакуумен усилвател.При по-големите товарни автомобили и автобусите, работният флуид в спирачната уредба е сгъстен въздух. Спирачният педал играе само командна роля.
1.6 Кормилна уредба
Кормилната уредба насочва автомобила в желаната посока. Това става чрез отклоняване на предните (управляеми) колела наляво или надясно. При въртене на волана с помощта на специална кормилна кутия и лостова система движението се предава на управляемите колела.
1.7 Рама и каросерия
Рамата представлява основната конструкция (скелета) на всеки автомобил. Към нея се закрепват всички възли и уредби (двигател, кормилна уредба, силово предаване, ходова част, спирачна уредба и каросерия). Нейният номер идентифицира целия автомобил. Каросерията на товарните автомобили има най-различна форма, според тяхното предназначение. За насипни товари, за хранителни продукти, за мебели, за течности и т.н. Купетата на леките автомобили също имат различно изпълнение: лимузина, лимузина с пета врата, купе, кабрио, комби, ван, джип, пикап.
1.8 Електрообзавеждане на автомобила
Осветителната и сигнална уредба служи за осветяване на пътя през нощта и при намалена видимост, за обозначаване на размерите на автомобила, за сигнализиране на посоките на завиване, за сигнализиране на аварийно спрян автомобил и осветяване на задния регистрационен номер. Всеки автомобил отпред задължително трябва да има: две светлини за указване на посоката на завиване (мигачи, пътепоказатели) - бели или оранжеви; два фара с бяла или жълта светлина, които осветяват пътя не по-малко от 160-170 метра (дълги светлини); два фара с бяла или жълта светлина, които осветяват пътя не повече от 65-70 метра (къси светлини); две светлини за обозначаване на автомобила (габаритни светлини) - с бял цвят. Обикновено фаровете за къси и дълги светлини са комбинирани в един фар.
Всеки автомобил отпред допълнително може да има още: два фара с дълги светлини, ако другите дълги светлини са комбинирани с късите; два фара против мъгла; паркинг-светлини. Всеки автомобил отзад задължително трябва да има: две лампи с червена светлина, които се задействат при натискане на работната спирачка (стоп-светлини); две лампи с червена светлина за обозначаване на автомобила (задни габаритни светлини); две светлини за указване посоката на завиване (мигачи, пътепоказатели) - оранжеви; една или две светлини, които се задействат при включване на предавателната кутия на заден ход; една бяла светлина за осветяване на табелата с регистрационния номер на автомобила. Всеки автомобил отзад допълнително може да има още:Две сигнални лампи с червен цвят за движение при мъгла; две стоп-слетлини, монтирани високо в купето.