ПЪТНА ЯРОСТ

      Карането на кола, в същността си е опасна дейност и за това може да е стресираща. Дори и да сте най-сигурният водач в света, има много променливи, които не можете да предвидите -  времето, трафика, аварии и т.н. А какво да кажем за всички тези други хора на пътя? Някои от тях не са само лоши шофьори, те са и ангажирани в рисковано поведение. Някои от тях дори правят неща, специално, за да ви накарат да се ядосате или да ви попречи да стигнете до мястото, където трябва да отидете. Те трябва да знаят, че това, което правят е опасно и глупаво и вие трябва да им го покажете. Всъщност вие трябва да ги накажете. Подобен ход на мисълта може да има някой някой , точно преди превключване в режим на пътен гняв, водещ го много бързо до ирационални решения.

       Няма съмнение, че шофирането може да бъде рисковано и емоционално преживяване. За много от нас, нашата кола е продължение на нашата личност, освен това, тя може да бъде най-скъпото от това, което притежаваме. Когато шофираме, ние сме наясно, че има риск за наранявания и повреди на собствеността. Шофирането може да е израз на свобода за някои, но то също е и една дейност, която води до увеличаване на нашите нива на стрес, дори ако не сме наясно с това в момента.

      В нашата култура, децата се учат, че нормалните правила по отношение на поведение и обноски не са валидни при шофиране. Те могат да видят своите родители да участват в конкурентно шофиране, рисково маневриране с множество промени на лентите или пътуване при висока скорост в треска да се достигне края на дестинацията. 

Някои популярни филми и телевизионни предавания обрисуват агресивното шофиране като положителна, или най-малкото, вълнуваща дейност. Нещата се усложняват и от препоръките на популярната психология, че най-добрият начин за облекчаване на гнева и стреса е да се излеят чувствата на неудовлетвореност, което по същество подхранва отрицателните емоции. Въпреки това, психологическите изследвания показват, че отпушването на емоциите не помага винаги за облекчаване гнева на всеки. В ситуация на пътна ярост, отпушването може да ескалира и да ви тласне в инцидент с жесток сблъсък. Много от хората са склонни да виждат човек, който стои далеч от конфронтацията като страхливец, създавайки усещане за натиск върху водача да не се отказва от съперничество. Дори когато никой не го съди. За това не е изненада, че се случват преднамерени сблъсъци.

       Типичен пътен инцидент, породен от ярост, се случва, когато най-малко един шофьор реши да действа в гняв. Обикновено, водачът вече усеща стреса, когато нещо задейства агресивната му реакция.Много шофьори, изпадали в пътна ярост, съобщават, че са под натиск и в други области на живота си, като работа или взаимоотношения. Всички те допринасят за високото ниво на стрес на водача, което го прави по-уязвим към участие в ирационално поведение. одхранва отрицателните емоции. Въпреки това, психологическите изследвания показват, че отпушването на емоциите не помага винаги за облекчаване гнева на всеки. В ситуация на пътна ярост, отпушването може да ескалира и да ви тласне в инцидент с жесток сблъсък. Много от хората са склонни да виждат човек, който стои далеч от конфронтацията като страхливец, създавайки усещане за натиск върху водача да не се отказва от съперничество. Дори когато никой не го съди. За това не е изненада, че се случват преднамерени сблъсъци.  

ИЗБЯГВАНЕ НА ПЪТНАТА ЯРОСТ

           Тук е лошата новина: Всеки прави грешки, дори и вие. Без значение колко опитен шофьор сте, вие неминуемо ще направите грешка в някакъв момент и може сериозно да провокирате друг водач. Това е част от лошата новина, има и по-лошо: Понякога вие дори не трябва да направите грешка, за да предизвикате гнева на някой друг. Тъй като състоянието на гняв и насилие не е рационално, някой може да тълкува  невинното ви увеличение на скоростта, като акт на агресия.
За щастие има някои добри новини заедно с лошите - чрез следване на здравия разум, чрез познаване на човешката природа и собствения характер, на особеностите в пътните взаимоотношения, може да се запази спокойна гледна точка и да се избегнат повечето конфликти.
       По-подходящ и демократичен подход е продължаване на обучението на всички водачи, след като са придобили правоспособност и тяхното самообучение. Проучванията ясно показват, че водачите имат нужда от продължително афективно, емоционално и мотивационно обучение по време на цялата си кариера като автомобилисти.
            Движеща сила на промяната е обучението на вътрешния човек. Това е и трябва да остане доброволен процес, осъзнат личен избор. Ако нямаме своите морални избори,  поведението ни ще бъде подчинено на принудата на вкоренените културни норми и властта на другите.Вътрешното поведение може да бъде подчинено само на себе си и това е въпрос на избор и свобода.

      Ако решите да се превърнете в един обновен шофьор, защото ви водят високи мотиви, ще успеете!