I Съобразена скорост

Статистиката показва, че най-голям е дялът на произшествията поради несъобразяване на скоростта с пътните условия. Законът за движението по пътищата задължава водачите на превозните средства да се движат с такава скорост, която им позволява да ги владеят непрекъснато. Пак в закона са определени максимално допустимите стойности на скоростта, според категорията на превозните средства и мястото където се извършва движението: във или извън населено място или по автомагистрала. Въведено е и понятието съобразена скорост. Това е скоростта, която осигурява безопасност според конкретните условия на движението. За да бъде дадена скорост съобразена, тя трябва да позволява спиране на безопасно разстояние пред всяка възникнала пътна опасност. Така че спирането е най-важното условие при избора на скоростта. Но не единствено. За да бъде скоростта безопасна тя трябва да осигурява и устойчивост на превозното средство при различните пътни условия.Това означава, то да не се преобърне или занесе при завой и да се движи точно по избраната траектория. Изборът на скоростта се съобразява с множество фактори.

1.1. Индивидуалните възможности на водача. Тези възможности се определят от квалификацията, възрастта, здравословното състояния, физическите ограничения и други личностни фактори. Известно е, че най-много произшествия се допускат от водачите със стаж до 3 години. Възрастните водачи имат ограничени психофизиологически функции, но те компенсират това с по-богат опит. Глухите водачи не могат да възприемат звуковите сигнали, но компенсират с изострено зрение. Във всички случаи водачът трябва да има реална представа за индивидуалните си възможности. Те се отразяват върху избора на скоростта и от там върху безопасността на движението главно поради различното време за реакция на водача под влиянието на различните обстоятелства.

 

1.2. Сигнализацията и правилата за движението; Сигнализацията и правилата за движението подпомагат водача за избиране на подходяща скорост. Преди всичко предупредителните пътни знаци за опасност подсказват, че скоростта в навлизания участък трябва да се намали, защото с нещо се променят пътните условия. Но с колко трябва да се намали скоростта е предоставено на водача.

Той съобразява скоростта с характера на опасността и с останалите обективни фактори. Когато условията налагат скоростта се ограничава с пътен знак В26 “

Забранено е движението със скорост повисока от означенатаняма избор. Той е задължен да снижи скоростта под посочената в знака. Неспазването на това ограничение е нарушение, което се наказва с глоба и отнемане на контролни точки. Наказанието е диференцирано според степента на превишение на скоростта.

 

Пак според пътните условия може да се въведе задължителна минимална скорост със знак Г17

Тук водачът не винаги е задължен да спазва това изискване. Ако той прецени, че застрашава движението, може да се движи и с по-ниска скорост. Но за това трябва да има основателна причина.

Например при мъгла, поледица, техническа повреда в превозното средство и други. На много места се въвежда препоръчителна скорост. Това става с пъ тен знак Ж19.  В интерес на водача е да се съобрази с тази препоръка. Този знак се използва и когато е въведено синхронизиране на светофарите на няколко кръстовища тип “Зелена вълна”. Той се поставя след кръстовището. Ако не се движи с препоръчаната скорост водачът ще стигне на следващото кръстовище при червена светлина на светофара и ще трябва да спре, за да изчака следващата фаза. Този знак може да бъде и с променлива стойност. Скоростта трябва да бъде различна в зависимост от това дали в началото или в края на зелената фаза на светофара се преминава през кръстовището. С правилата за движението се определят и редица конкретни случаи, когато скоростта трябва да се намали или дори да се спре. Така ако на пътя или близо до него се виждат деца водачът е длъжен да намали скоростта или да спре. Скоростта се намалява или се спира при приближаване до пешеходна пътека, на която са стъпили или преминават пешеходци. При преминаване по платно за движение, на което има вода, кал или дребни камъни скоростта се намалява за да не се изцапат или наранят пешеходците. Правилата забраняват и движението с твърде ниска скорост без основателни причини. Когато това се налага движението трябва да става с включени аварийни светлини. Забранено е и рязкото намаляване на скоростта, освен за предотвратяване на произшествие.

1.3. Наличието на други участници в движението; На пътя водачът почти никога не е сам. В същата или в противоположната посока се движат други превозни средства. На кръстовищата преминават други участници в движението. Покрай спирките се намират пешеходци. Независимо от пътните знаци и правилата за движението трябва да съобразявате скоростта и с това, какво става около вас. Скоростта трябва да е такава, че да можете да спрете превозното средство пред всяко препятствие, което сте могли или сте длъжни да предвидите. Не забравяйте, че на пътя освен автомобили има и каруци, велосипеди, инвалидни колички, ръчни колички за превоз на багажи. Техните водачи не винаги знаят своите задължение като участници в движението. На пътя има пешеходци, които са особено уязвими участнци в движението и вие като водачи сте длъжни да ги пазите. Децата дори и извън пътя са опасност, която трябва да се предвижда. Когато на пътя има поставен знак А19 “Деца”, вода

чите трябва да са особено внимателни, дори децата първоначално да не се забелязват. Те могат внезапно да се появат на пътя. Превозните средства за обществен превоз на пътници винаги крият опасност. Около техните спирки се намират пешеходци, които бързат да ги хванат. Маршрутните и другите таксита често спират внезапно, за да качат пътници. Работниците по пътя също са участници в движението. Тяхното пребиваване на пътя не винаги е сигнализирано и обезопасено. Не забравяйте, че вие като водачи сте положили изпит по безопасност на движението и от вас се очаква съобразяване на скоростта с останалите участници в движението, които са по-малко запознати с правилата.

1.4. Място на движението – във или извън населено място. Максималната скорост е диференцирана според вида на превозните средства и според мястото на движението – във или извън населено място или на автомагистрала. Така определените скорости са пределни. Превишаването им е нарушение. Но безопасната скорост много често е далеч по-ниска от пределната. Независимо от това тези скорости не се спазват, защото водачите не виждат логиката в това. Така скорост от 50 км/час в населено място за всички превозни средства се счита за много ниска. Това не е правилно. Скоростта в населено място във всички развити страни е до 50 км/час. Това е така, защото в населеното място действат всички онези фактори, за които се говори в тази част на помагалото. Когато в населеното място са създадени условия за по-високи скорости, това е сигнализирано с пътен знак В26. Това обикновено е постигнато по входно-изходните магистрали, където има две самостоятелни платна за движение и пресичането на пешеходците става чрез подлези и надлези.

1.5. Релефа на пътя; Релефът на пътя се характеризира с хоризонталните и вертикалните криви. Те се сигнализират с пътните знаци А1, А2, А3, А4, А5 и А6.

 

При движение по път с хоризонтални криви (завои), върху автомобила действат инерционни и центробежни сили. Първите действат при влизане и излизане от завоя, а вторите при движението в завоя. При висок център на тежестта (товарен автомобил) центробежната сила може да обърне автомобила, а при нисък център (лек автомобил) да го изхвърли от пътя. Центробежната сила е равна на:MV²/R

Тъй като масата на автомобила (m) и радиусът на завоя (R) са дадености, на които не може да се въздейства, в ръцете на водача е единствено скоростта (V). От долната таблица може да се добие приблизителна представа с как тва на автомобила. При движение по наклон става преразпределение на товара между предната и задната ос. При изкачване се натоварва повече задната ос. Ако автомобилът е със задни задвижващи колела ще се благоприятства движението по хлъзгав път, а при предни задвижващи колела се увеличава опасността от буксуване. При спускане спирачните възможности се подобряват, но може да се получи занасяне на задната част на автомобила, поради разтоварване на задната ос

1.6. Видимостта; В Закона за движението по пътищата е записано специално, че скоростта на движение трябва да е такава, че водачът да може да спре превозното средство в зоната на своята видимост. Разстоянието на видимост е едно от решаващите условия при избора на скоростта. За да може да спре своевременно автомобила водачът трябва да вижда на разстояние по-голямо от опасната зона на спиране. Следователно колкото е по-висока скоростта, толкова видимостта трябва да е по-голяма. Това означава, че погледът трябва да е насочен по-далеч. Когато видимостта е намалена или ограничена логично е и скоростта да бъде намалена.

 

1.7. Метеорологичните условия; Метеорологичните условия пряко влияят както върху видимостта (слънце, дъжд, сняг, мъгла, вятър), така и върху състоянието на пътното покритие (влага, локви, сняг, лед). Следователно метеорологичните условия са едно от много важните фактори при избора на скоростта.

 

II Безопасна дистанция

2.1. Важността на дистанцията; Безопасната дистанция е разстоянието, което е необходимо между две превозни средства , за да се разминат, изпреварят или да се движат едно след друго без опасност от блъскане. Безопасната дистанция се определя от водачите, според конкретните пътни условия. На някои пътни участъци се поставя пътен знак, които изрично предписва минимална надлъжна дистанция. Това са участъци с хлъзгав път и с голям надлъжен наклон при спускане. За улесняване на изпреварването по двулентовите пътища извън населените места превозните средства с дължина над 7 метра трябва да се движат на такава дистанция едно след друго, която позволява на изпреварващите ги безопасно да заемат място между тях.

2.2. Дистанция напред. Това е разстояниието между превозните средства, когато се движат едно след друго в една и съща лента. Надлъжната дистанция се определя единствено от водача на автомобила, който се движи отзад и се определя от съображението за безопасност при спиране на предния автомобил. Ако приемем, че спирачните разстояния по време на сработването на спирачната уребда (S) и за пълното спиране (S32) са еднакви за двата автомобила безопасната надлъжна дистаниция е поне разстоянието, което ще измине автомобилът за времето на реакция на во дача. От момента, в който водачът забележи червените стоп-светлини на предния автомобил до началото на спирането обикновено изминава 1 секунда. За това време автомобилът изминава разстояние, което приблизително може да се изчисли, като десетиците на скороста се умножат по 3. Например при 60 км/час разстоянието, изминато за една секунда ще е 3 х 6.0 = 18 метра. Точното разстояние е

60 х 1000 = 16.66 метра

        3600

Полезно е да си припомняте почесто таблицата за изминатия път за 1 секунда: На практика, разстоянието, изминато през врeмето на сработването на спирачката е недостатъчно като дистанция. Опитните водачи препоръчват минималната дистанция в метри да бъде половината от цифрата на скоростта.

2.3. Странична дистанция. Това е разстоянието между превозните средства при разминаване, изпреварване и заобикаляне. И тук решаващ фактор е скоростта на движението. При нормалните скорости за движение извън населено място дистанцията между изпреварващите и разминаващите се автомобили трябва да е минимум 1 метър. На автомагистрала при изпреварване оставете дистанция колкото е широчината на автомобила. Напречната дистанция трябва да се съобразява и с вида на превозните средства. Тя трябва да е по-голяма при преминаване покрай двуколесни превозни средства и товарни композиции - автомобили с ремаркета и полуремаркета.

 

 

III Оценявана на скоростта и дистанцията

3.1.Скоростни и спирачни възможности на различните типове превозни средства. Различните типове превозни средства се характеризират с различни скоростни и спирачни възможности, поради което в закона са регламентирани различни ограничения на скоростите. Съвременните автомобили имат мощни двигатели, но това не е за да развиват скорости като на състезание, а за да могат да поддържат нормални скорости при всякакви терени. Така се избягват в голяма степен задръстванията по пътищата. Спирачните възможности се подобряват чрез усилвателни устройства на спирачките. Големите товарни автомобили и автобусите имат пневматични спирач-

ни уредби. За да се избегне занасянето на автокомпозициите спирачната сила се дозира, като най-голяма тя е на задните оси. Вече беше посочено, че най-малък спирачен път се постига при спиране, когато колелата са на границата на блокиране, но не са още блокирали, което се постига чрез АВS (антиблокировъчни системи).

3.2. Определяне на собствената скорост в различни ситуации. Естествено е желанието на всеки водач да се движи с максимално възможната скорост. Умението да се определи тази скорост при конкретните условия характеризира майсторството на водача. Това се постига с продължителна практика.. Докато се натрупа достатъчно опит младият водач може да ползва различни практически правила. На първо място е принципът: “движи се със скоростта на пътния поток”.Скоростта на на всеки автомобил в потока може с по-голяма вероятност да се приеме за нормална, отколкото скоростта на младия водач. От друга страна статистиката показва, че при превишение на скоростта на потока с 10 км/час вероятността за произшествие се повишава с 20 %. Движейки се в потока водачът добива опит да се движи равномерно, което е важно условие както за безопасността, така и за по-висока средна скорост по целия маршрут. Полезно е мла дият водач да се прави често следния експеримент: Когато изпреварвате запомнете някой характерен автомобил – например с рекламни надписи, пътна помощ или някой трабант. Запомнете и колко е часът. След един час спрете на някоя крайпътна отбивка и изчакайте запомнения автомобил. Ще се изненадате, че той ще премине край вас след не повече от 5 минути. Това е вашата икономия на време за сметка на повишения риск от многобройните изпреварвания. На второ място е правилото: “не ти ли е ясна обстановката – намали скоростта”. Колкото видимостта е по-голяма, толково и скоростта може да е по-висока: например, при 100 метра видимост – 40 км/ час, при 150 метра – 60 км/час, при 200 метра – 80 км/час. Тук става въпрос за видимостта на пътя напред. Ако встрани от пътя няма видимост – паркирани автомобили, храсти и т.н.- намали скоростта, за да можш да реагираш на неочакваната опасност. Съйществува една проста методика за определяне на оптималната скорост на движение при различни пътни условия. Условно може да се нарече “на десет дължини”. За среден клас автомобили 10 дължини се равняват на 42-45 метра. Това е приблизително спирачният път на автомобила по сух асфалтов път при 60 км/час. Авторите на методиката препоръчват на водачите да определят това разсто яние чрез динамичен окомер и да си изработят сигурен стереотип за реакция при възникване на опасност в тази зона. Ако пътят е мокър спирачният път ще е същият при скорост 50 км/час, ако е заснежен при 40 км/час, ако е заледен при 30 км/час.

3.3. Определяне на скоростта на другите превозни средства, в зависимост от скоростта на управлявания автомобил. С течение на времето водачът придобива способността да определя скоростта на движещи се превозни средства и разстоянията между тях. Той постига така наречения “динамичен окомер”. Това е важно качество, защото при повечето маневри водачът трябва да прецени дали да премине пред дадено превозно средство или да го изчака. При несигурност разбира се е по-добре да го изчака, но прекомерното изчакване води до задръствания и изнервяне на останалите водачи.

3.4. Определяне на дистанцията на базата на различни показатели (маркировка, сигнализация). За младите водачи е полезно често да проверяват дали се движат с подходяща дистанция. Ето как може да стане това. Избирате някакъв предмет покрай пътя, например дърво или пътен знак. Когато задната част на предния автомобил се изравни с предмета започвате на броите: 21, 22, 23, 24 ... Ако предната част на вашия автомобил премине покрай предмета преди да сте казали първата цифра, значи вие се движите с опасна дистанция. За нормална дистанция може да се приеме тази, която отговаря на три секунди, тоест след произнасяне на цифрата 23

3.5. Причини и грешки при определяне на дистанцията и скоростта на другите участници в движението. Много често водачът има чувство, че се движи с по-ниска скорост. Това става най-вече, когато е ограничена или намалена видимостта. Собствената скорост и особено скоростта на другите участници в движението се възприема погрешно, ако не може да се съпостави с крайпътните обекти. Грешно се възприемат скоростта и дистанцията на автомобили, които се сливат с платното за движение.